ТВОРБИТЕ НА МАЕСТРО АСЕН ПЕЙКОВ ПОТЪНАЛИ В ЧАСТНИ КОЛЕКЦИИ?

Родолфо Пейков, синът на световноизвестния скулптор, посети инкогнито България, за да проучи странната съдба на бащините си скулптури• В края на 70-те партийният секретар на СБХ Димитър Остоич докарал от Рим ценни експонати по заповед на Людмила Живкова
Огромен скандал, засега невидим за широката публика и медиите, назрява подмолно във връзка с обявеното “голямо завръщане” в родината на скулптора Асен Пейков по повод неговата 100-годишнина. Световноизвестният маестро напуска България през 1937-ма и след пътешествие с образователна цел из Америка и Европа се установява за постоянно в Италия, където умира преди 34 години. На гроба му в римското гробище “Верано” завинаги е “кацнал” ангел, сякаш за да пази някогашното момче от Севлиево, станало гражданин на света и създало творби, които ще останат в бъдещето. Най-известната скулптура на Пейков е 10-метрова бронзова статуя на Леонардо да Винчи, която краси римското летище “Фиумичино”. Други знаменити негови творби са 6-метрова бронзова статуя на богинята Минерва в университета в Бари, 3-метрова мраморна статуя на Сан Джовани, както и статуя на герой в института по физика към Министерството на войната в Орвието. Съдбата на прочутия скулптор е изключително подходяща “илюстрация” на древната максима, че никой не е пророк в собствената си родина. Едва сега българската публика ще види творби на Асен Пейков в изложбата “Италианска връзка”, организирана от Националната художествена галерия.
Преди няколко седмици 68-годишният наследник на маестрото - Родолфо Пейков, който дълго е работил в US-посолството в Рим, е посетил инкогнито България, научи “ШОУ”. Повечето време обаче е прекарал в Севлиево, родния град на баща си, където живее неговата братовчедка Ася, служителка в местното кметство. Пейков-младши е отказал всякакви контакти с пресата и официални лица, тъй като искал на спокойствие да се добере до информация къде са пребивавали през годините творбите на баща му и къде се намират сега. Малцина знаят, че преди повече от четвърт век Родолфо Пейков е ухажвал с цел брак Мая Попова, голямата дъщеря на тогавашния шеф на отдел “Кадри” във Външно министерство Живко Попов, който е особено близък с Людмила Живкова. По-късно дипломатът бе обвинен в какви ли не смъртни грехове от Тодор Живков и управляващата върхушка и осъден на няколко години затвор. “Заради Родолфо имам два тома досие!”, сподели пред човек на народното издание Мая Попова. И уточни, че навремето “Мирчо Спасов ги тупнал на бюрото на баща й”, когато облаците над главата на Живко Попов започнали да сгъстяват. Така или иначе до сватба между Родолфо и Мая не се стигнало, но двамата са запазили приятелските си отношения и до ден-днешен, въпреки че имат семейства и деца. Родолфо има два брака с италианки и две пораснали рожби от женски пол. Според дъщерята на репресирания екскадровик на МВнР навремето родителят й платил 25 000 долара на Родолфо Пейков по линия на “Културно наследство”, за да закупи за българската държава творби на баща му. Но след като Живко Попов отива зад решетките, съдбата на тази ценна колекция, почти “подарена” на страната ни, е обвита в мистерия.По сведения на запознати ателието на маестро Пейков в италианската столица е било посетено в края на 70-те години от партийния секретар на СБХ Димитър Остоич, дясна ръка на Светлин Русев. Остоич е изпълнявал личната заръка на Людмила Живкова да подбере и да асистира легалния превоз в България на творби на прочутия ни сънародник. Той се справил със задачата, но днес, както се говори в арткръговете, се жалвал пред колеги и близки, че “бил прецакан” / каквото и да означава това/. И въпреки напредналата си възраст давел мъката си в алкохол, заседявайки се до късно в кафенето на галерията на столичната улица “Шипка” 6.Ето какво коментира по повод на появилите се “отникъде” богати частни колекции именитият скулптор и доцент в Националната художествена академия Велизар Минеков:“В края на 80-те бе началото на големите картинни колекции. Картини се събираха с просене от разни автори и наследници, с почерпушки, дребни услуги или впечатляващи кашони с уиски. Точно тези кашони допринесоха за създаването на някои от най-големите частни колекции. В тази какофония вървяха заедно с великите покойници и съвременни автори, обикновено в продавани или присвоявани цели колекции, каквито бяха картините на Съюза на българските писатели, попаднали в “Мултигруп”, плячката от “подпаления” партиен дом, Министерския съвет и елитните партийни почивни станции. И до днес никой не успя да разшифрова съществуването на суперлуксозната галерия “Кати” в центъра на София. С впечатляващия си разкош, нечуван наем и многобройна охрана от тежковъоръжени, облечени в черно питекантропи, галерията можеше да се нареди до най-успешните в света. Неочакваният й крах донесе леки разочарования у някои лековерни художници, а политическото убежище на самата галеристка Кати в Лондон остана загадка.”
СВИТЪК С РАЗКРИТИЯ ЗА ИТАЛИАНСКАТА ПОЛИТИКА СЕ КЪТАЛ В МОНУМЕНТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ!В ателието на Асен Пейков патриарх Кирил доверил на митрополит Андрей Велички, че ДС и КГБ са ги осъдили на смърт Бронзовата статуя на Леонардо да Винчи, дело на Асен Пейков, е висока 10 метра и е разположена върху триметров пиедестал. Миналата година започна работа по нейната реставрация по проект, свързан с промоцията на филма “Шифърът на Леонардо” в Италия.Оказа се, че стоящата над 40 години на летището статуя крие в себе си люк, в който е бил съхраняван документ на латински. Пергаментовият свитък е бил поставен в цинкова кутия в кухината. „Откриването на документа стана по време на реставраторските работи. За присъствието на свитъка във вътрешността на статуята ни информира един от наследниците на българския художник Асен Пейков, който е реализирал статуята през 1957. Успяхме да локализираме местоположението на празнината“, каза тогава Анамария Романо, експерт по история на изкуството в дирекцията за културните ценности в област Лацио. Според нея пергаментът, открит в статуята, е в идеално състояние. Текстът му на латински се отнасял за древните територии около района на летище „Леонардо да Винчи“. През 1972-ра в Правителствена болница умира при неизяснени докрай обстоятелства известният български духовник - митрополит Андрей Велички, който е примамен или отвлечен в България от служители на ДС. Уникалният му архив изчезва, не се знае кой е сложил ръка и на апетитните му имоти по цялото земно кълбо. През 60-те години дядо Андрей е имал конспиративна среща с българския си “колега” – тогавашния глава на БПЦ патриарх Кирил в ателието на маестро Пейков в Рим. В разговора, твърди биографът на Велички Петър Япов, дядо Кирил споделил, че самият той, както и неговият събрат от Ню Йорк са набелязани за ликвидиране. “Пречим и на българската, и на съветската Държавна сигурност. При мен работата е по-проста. Преча само на българската ДС. При вас е друго – и на двете пречите. Особено на КГБ! И тъй като и двамата сме избрани пожизнено, за да се освободят от нас, ще трябва да ни съкратят земния път. И ще успеят!”